Слънцето е единствена звезда в Слънчевата система около, която се въртят други планети, обекти и техните спътници, астероиди, метеорити, комети и др . Това са най-големите обекти в Слънчевата система, които заемат 99,86% от цялата й маса.
Колко километра е разстоянието от Земята до Слънцето?
Бърз отговор: около 150 милиона километра.
Слънчевата радиация допринася за поддържане живота на планетата ни. Тя определя климата на нея. В същото време температурата на повърхността на този важен за нас обект достига 6000 Келвина. Интересното е, че Слънцето свети почти бяло, но когато достигне повърхността на Земята, то става жълтеникаво. Това се дължи на разсейването.
Средното разстояние на Земята от Слънцето е 149,6 милиона километра. Разстоянието има тенденция да се променя в зависимост от сезона и може да варира от 147 милиона км до 152 милиона км. Тези количества, дори имат свои имена. И така, минималното разстояние до Слънцето се нарича перихелий, а максималното – афелий.
Това е просто немислимо разстояние, което обаче може да бъде преодоляно благодарение на науката. Например, ако карате кола със средна скорост 100 км в час, без да спирате, тогава ще се озовете на Слънцето, след 170-175 години. Вървенето пеш ще е невероятно дълго, около 2200 години. И така, на космически кораб може да летите само за няколко месеца, въпреки че вече е ясно, че това е невъзможно. Може да изгорите много, преди да започне да летите до Слънцето. Ако летите със скоростта на светлината, тогава на Слънцето ще сте, само за 8 минути.
Колко километра е разстоянието от Земята до Слънцето?
Слънцето е най-големият и най-централен обект в Слънчевата система, на фона на останалите тела планети, астероиди и комети, които се въртят в своите орбити около него. Разстоянието от Земята до Слънцето се нарича астрономическа единица (au или AU), която се използва и за измерване между други обекти в нашата система. Такава се равнява на 149,6 милиона км или 149 597 870 700 метра. Нашата планета е толкова далеч от Слънцето, че на слънчевата светлина са й необходими около 8 минути, за да достигне повърхността на Земята, пътувайки със скорост от 300 000 км (299 792 458 метра) в секунда.
Елиптична околоземна орбита
Тя представлява не точно разстояние, а само среден показател на разстоянието от Земята до Слънцето, което се променя периодично. Земята, както повечето планети се движи около Слънцето по определена траектория (орбита). Тя прави пълно завъртане за 365,256 дни. Орбитата на Земята не е перфектен кръг, а има елипсовидна или овална форма. В различни периоди от годината нашата планета или се приближава, или се отдалечава от Слънцето. В перихелия (между 2 и 5 януари) Земята е най-близо до Слънцето – 147 098 291 км. В афелия, когато Земята е най-отдалечена от Слънцето (между 3 и 7 юли), разстоянието между тях нараства до 152 098 233 км.
Исторически оценки на разстоянието
През 250 г. пр. н. е. древногръцкият астроном Аристарх е първият човек, който се опитва да определи разстоянието, между Слънцето и Земята, но неговият резултат е около 20 пъти по-малък от съвременните измервания.
През 1653 г. холандският учен Кристиан Хюйгенс изчислява разстоянието до Слънцето, използвайки фазата на Венера. Например, когато Венера е наполовина осветена от Слънцето, Земята, Слънцето и Венера образуват правоъгълен триъгълник. Тогава той изчислил разстоянието, между Венера и Земята и с полученото изчислил и разстоянието от нашата планета до Слънцето. Методът на Хюйгенс, обаче се основава повече на предположения, отколкото на наука.
Деветнадесет години по-късно, през 1672 г., италианският и френският астроном Джовани Касини използва паралакс, за да изчисли разстоянието между Марс и Земята. След това, въз основа на получените данни, той изчислява разстоянието от Земята до Слънцето. Получените резултати са доста близки до съвременните измервания и възлизат на 146 милиона км.