Първата фабрика в България е създадена, през 1834 г. в град Сливен. Основателят й се казвал Добри Желязков и бил по-популярен като Фабрикаджията.
Неговата важна роля от времето на Възраждането е отбелязана като изобилстваща над града. Така, той станал сред най-бързо развиващите се по онова време градове. Изобилието от вълната на карнобатски овце, го ентусиазирала да създаде специална сграда в махалата, в двора на къщата си “Мангърската”. За това допринесли и буйно течащите води в района.
В тази далечна епоха българите произвеждали дрехите и всичко важно и нужно за домакинствата си – шаяци, аби, губери, козяци. Фабрикаджията се снабдил с машини за шиене руски модел и започнал да създава няколко нива по-качествени и здрави платове.
По онова време, в миналото се е купували стоки от турски търговци в Анадола. Те от своя страна препродавали стоките си по всички точки на света.
Благодарение на фабриката на Желязков в Сливен, която била и първата фабрика в България страната ни придобила голямо стопанско значение. Както във всяко неща, така и тук големите печалби бързо се натрупали, а това отключило голяма, както у местните, така и у турските занаятчии.
Това води до реформи по време на управлението на енергичния султан Махмуд II, който на 16 февруари 1836 г. издава ферман. Неслучайно е наричан реформатор, защото признава поставянето на основи за текстилната индустрия в Турция.