Савската царица е загадъчна личност от далечното минало. Тя била не само самостоятелна, но и силна. Притежавала нечувани качества, била богата жена, която имала мъдрост като цар Соломон и дори го посетила, с цел да го изпита.
Свързана ли е България със Савската царица от Библията
За истинското име на Савската царица не се говори много. Тя е спомената и в Корана, и в Библията, но нейната персона тъне в тъма.
Какво сочат апокрифните извори за Савската царица?
Истинското и име, не е известно. И все пак говори се, че Савската царица е имала специално място в сърцето на Соломон. Според някои автори стиховете на „Еклесиаст” в Библията, размисли за смисъла на живота и „Песен на песните”, описваща духовно плътската любов, са излети именно за нея. Трябва да се има предвид, че Соломон е имал предостатъчно жени от всевъзможни народности – от съпруги до наложници. Преситен от богатство, власт и нежни ласки, той не е могъл да различи красотата на една жена, ако тя не е се отличавала от всички. Това обяснява и как Савската царица се отличила от другите. Тя притежавала с особена сила и чар.
С какво e пленила сърцето на царя жрицата на Саба?
Известно е, че тя била господарка на царство, популярно като Саба или Шеба, откъдето идва името й Савска или Сабейска царица. За това, къде точно се намирало княжеството й и днес се спори – Етиопия, Йемен, Судан или Сомалия. Има няколко възможни причини мястото да не може да бъде намерено. Тук обяснение дава логиката, а именно историята, описва време, когато е адптирана Библията, а все пак това се е случило около 3000 г. пр. Хр. И така, това е история на чужд епос от друго епоха и от други географски територии, то е обяснимо защо не е намереното конкретно доказателство.
Защо Савската царица трябвало да изминава над 2000 км.
Според източниците царицата на Саба не само изминавала толкова дълги разстояния, но и придвижвала тежък керван с дарове, натоварени върху камили и слонове. Предполага се, че тя е отишла при Соломон, за да предаде и получи важно съобщение, както и да запази рода, чрез определена свише генетична линия. В далечните времена, за които говорим разселването по света и поддържането на знанието в определени родове, е било жизнено важно за оцеляването на цивилизацията.
Свързана ли е България със Савската царица от Библията
Савската царица предвещала преражданията на цар Соломон, но също и показала дълбоката връзка с България
Посещението на Савската царица при Соломон
Около хиляда години преди раждането на Христос е имало легендарна, среща между двама богати владетели. Една е увековечена в три световни религии, и една, за която хората все още говорят днес. Тази среща е записана в Библията и в Корана и е била обект на филми.
Тя идва от Южна Арабия, древно кралство в днешен Йемен на Арабския полуостров, директно на Аденския залив. Той живееше в Йерусалим, в царския дворец на светия град. Тя управляваше царството Саба (или Шеба). Нейното кралство беше разположено на стратегическа точка между Индия, Африка и средиземноморските държави. Той беше третият цар на Израел и беше почитан заради своята мъдрост и благоразумие и беше смятан за либерален и справедлив. Неговата интелигентна мирна политика със съседните държави осигури на народа му десетилетия мир. Тя дойде с голяма свита и тонове злато — 120 таланта злато — подправки, скъпоценни камъни и специален вид дърво. На Соломон бяха представени кораби с дарове.
Мъдростта над любопитството
Савската царица искала да знае, дали Соломон наистина е мъдър, както се говорело. За да се увери в това, тя го помолила да реши няколко гатанки. Соломон успял да отговори на всичките й въпроси. Така тя разбрала, че този крал е необикновен. Възкликнала с думите: „Наистина, не половината ми беше казано“. Тя, която била толкова богата, имала и знаела всичко, трябвало да признае, че е намерила господаря си.
Мъдростта и богатството на Соломон надминали славата, за която била чувала:
„Не повярвах на думите, докато не дойдох и не видях със собствените си очи; и наистина половината не ми беше казано. Твоята мъдрост и просперитет надхвърлят славата, за която чух” (Из: Царе 10:7); (Из: Летописи 9:1–6).