“Да пише или да списува човек на един език, трябува да го е учил доста време и да го познава много добре, ако и да е бащин му.”
Иван Богоров, 1875 г.
Това са думи на автора на „драсни пални клечица“, както и на стотици още такива думи и изрази. Някои винаги ще помнят името му, като го свързват с израза “Богоровщина”. Други ще свързват всяка непозната и дори смешна нова дума с „богровшината“.
И, както е казал самият Иван Вазов:
„Ние трябва да благодарим, че има един Богоров! Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те ще ни разсмиват, но ще ни стряскат … защото всички сега … грешим против чистотата на езика …“
Какво означава изразът “драсни-пални клечица”
Неговият „баща“, го измисля вместо кибрит. Идеята за това, както и за много други думи и изрази, които на повечето от нас, в наши дни и при толкова много чуждици, едва ли значат нещо е плод на усилията му да изчисти възможно най-добре българския език. Разбира се, неоспорим е и фактът, че той дава своя принос и налага думи, които и до сега използваме – чакалня, вестник и т. н. И така:
Кой точно е Иван Богоров
Богоров е сред възрожденските големи енциклопедисти. Той е медик по образование, занимава се с икономика, индустрия, география, филология, транспорт, журналистика и стопански въпроси. Той е от изграждащите книжовния българския език. Богров има водещо дело и допринася значително с “Първичка българска граматика” (1844 г.). Издава и първите Българо-френски и Френско-български речник. Първенстваща роля има и по отношение издаването на първия вестник в България – “Български орел” (1846 г.).
През целия си жизнен път Иван Богоров е набеждаван за крайните си понякога пристрастия към чистотата на езика. В негова чест се появява и думата „богоровщина”.
Разбира се, това не е всичко!
Днес малко са онези, които знаят, че именно Богров внася десетки думи в българския език. Сред най-ползваните са: вестник, бележка, загуба, връзка, околност, стопанин, разноски, честит, чакалня и др.
Когато не намира подходяща дума или израз от родния език, Иван Богоров не се страхува да измисля свои.
Той е от хората, които вървят винаги крачка, преди времето си. Повечето от начинанията му са оценени не от неговото време, а на по-късен етап от потомството му.
В заключение:
Ако трябва да съберем в един израз определение за живота и делото на Иван Богров, то може да заключим, че той е от малкото българи, които тласкат народа да върви по-смело, по-бързо и по-рационално напред, където го очаква бъдещето на една по-модерна и по-европейска нация.
Източници:
http://www.eg-dg-bg.com/pages/43/%D0%9A%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%B4-%D1%80-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2