Борил е император (цар) на България в периода 1207 – 1218 г. Той е син на сестрата на своя предшественик, Калоян от тримата братя – Калоян, Петър II и Иван Асен I. Историята помни за техните дела и това, че са възстановили независимата българска държава.
Как става цар Борил
След неочакваната смърт на Калоян през 1207 г., октомври месец Борил се жени за вдовицата му, куманска принцеса и така получава престола. Неговият братовчед Иван Асен бяга от България, което позволява на Борил да укрепи позициите си.
Другите му родственици са Стрез и Алексий Слав, които отказват да го признаят за законен монарх.
Така Стрез завладява земите реките Вардар и Струма. Това се случва с подкрепата на Стефан Неманич от Сърбия. Докато Алексий Слав си осигурява властване в Родопите. Управлението получава с помощта на Хенри, императорът на Константинопол, с латинския произход.
Борил води военни, но неуспешни кампании, срещу Солунското кралство и Латинската империя още в първите години на управлението си. Той свиква събор на църквата в България, през 1211 г. Докато трае събора на епископите, той осъждат богомилите на ерес.
Избухва въстание, срещу него и действията му. Това се случва във Видин в периода 1211 и 1214 г., когато самият Борил се обръща за подкрепа към Андрей II Унгарски. От него получава подкрепление, с което потушава бунта. Сключен е мир с Латинската империя, през периода 1213 – 1214 г., когато умира Хенри. През 1216 г. Андрей II напуска на кръстоносен поход Унгария, а Иван Асен се връща в българските земи.
Научавайки за това и след дълго бранене на териториите и крепостта си Борил се опитал с бягство да се спаси, но уви, бил уловен от своя противник по-големият син на Асен I Стари — Иван Асен II. Събитието се случва в Търново, през 1218 г., когато цар Борил е ослепен по заповед на Иван Асен II . След това тържествено Иван Асен е прогласен за цар на цялата българска земя. Годината била 1218 година.