Разликата между език и диалект невинаги е ясна и често е свързана повече с политически граници, отколкото с езикови различия.
Обикновено се смята, че хората, които говорят различни диалекти на един и същи език, могат да се разбират помежду си, докато хората, които говорят различни езици, не могат, но в някои случаи хората, които говорят различни диалекти на един и същи език, са взаимно неразбираеми. Сравнете видовете в биологичен смисъл.
По право диалектът съществува във всеки един език. Понякога той се изразява като фонетично отклонение, чието контролиране понякога е трудно и дори невъзможно.
Как се казва българската желязна църква в Истанбул
По право правоговорната норма е микс от възприети правила за изговаряне на езикови единици. Какви са те, може да се провери за правилата във всеки речник на българския език.
Колко братя и сестри е имал Иван Вазов
Разбира се, такива трябва да се „култивират“ първо в семейна среда и в училището. От историческа гледна точка, създаването на книжовен правоговор се получава между два основни диалекта в българския език. Такива са западнобългарският и източнобългарският. Поради редица езикови причини с културно-исторически характер, в книжовните правоговорни норми залягат североизточнобългарските характеристики, но в други се възприемат спецификите на западнобългарското произнасяне.
Ето, къде се говори най-правилен български език
Съвременният книжовен български език се основава главно на източните говори. Това произхожда от факта, че по времето на Българското възраждане повечето революционери и книжовници са били точно от централна България, между Велико Търново и Пловдив, точно от двете страни на Стара Планина.
Помните ли, къде се е намирал мавзолеят на Георги Димитров
В разгара на Възраждането и след Освобождението на България се появяват все повече интелектуалци, които са се образовали в Европа. Така, след 1878 г. българските политици и влиятелни хора са главно от Източна България.
В заключение:
В днешния български език има застъпени и западните диалекти, но главно фонетично. Редукцията на гласни като Е в И. е недопустима в книжовния език. Все пак ако имате претенции за езиковата култура, няма да кажете „пили със зели”, нали?