Българската гимназия в Солун е емблематично училище за нашата история. Създадено през 1880 година и продължило съществуването си в града до 1913, там преподават и завършват поредица от известни българи – политици, революционери и общественици. Нека разберем повече за нейната история и какво трябва да знаем за нея.
Историята на Солунската мъжка гимназия
Историята на гимназията се свързва най-вече с нейният създател Кузман Шапкарев. След събитията от 1876-1878 година, гръцкото духовенство се възползва от антибългарските настроения в рамките на Османската империя и закрива много български училища в Македония. Кузман Шапкарев, който е родом от Охрид, и преподава в цяла Македония се опитва да възроди българското училищно дело. Той предлага да се създадат 2 гимназии – мъжка и женска – изцяло български, които да подпомогнат запазването на българското самосъзнание на населението в региона. Има много спореве с Българската екзархия къде точно да бъде основана тази гимназия. Кузман Шапкарев настоява на Солун, тъй като това е най-големият град в област Македония и там най-трудно могат да се създават пречки от османската власт и гръцкото духовенство заради наличието на чуждестранни консули. От друга страна, част от членовете на ръководството на Екзархията смятат, че е по-добре да се избере град Прилеп, който е в центъра на Македония. Освен това Прилеп е населяван почти изцяло от българи и там ще има по-голяма развитие спрямо Солун, в който българското население не е в преимущество спрямо турското, еврейското и гръцкото.
В крайна сметка Кузман Шапкарев надделява, че Солун е по-добрият избор и официално през 1880 година е открита гимназията. Самият Шапкарев става първи директор на гимназията и през 1881 година се кръщава по името на Солунските братя “Кирил и Методий”.
Националните борби и гимназията
През 1885 година, Солунската гимназия става третата най-голяма в България след тези в София и Пловдив. Преди Съединението тя се финансира дори от Александър Богориди и Източна Румелия. В нея се пращат най-образованиет и добри български преподаватели. Това води до все по-голямо разширява и превръщането й в образец за всички останали. Разбира се, това означава, че тя привлича най-будните и умни българи от цяла Македония. Следователно там се развива и силно революционно движение – нейни възпитаници са хора като Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Андрей Ляпчев, Иван Михайлов, Борис Сарафов и много други. Логично това води до много репресии срещу училището. Така се стига до разделянето на 2 лагера в нея – революционисти и еволюционисти:
Революционисти
Те смятат, че трябва по силов път българите да се освободят от Османската империя. Не смятат, че културно-просветната дейност е достатъчно, а е само основа върху която трябва да се стъпи.
Еволюционисти
Те смятат, че чрез образованието и дейността на Екзархията трябва да се стигне до постепенно проглеждане на повечето българи. Смятат, че революционната дейност ще доведе до последващи репресии срещу българите и ще заличи текущите успехи на българите.
Така се стига до поредица от проблеми между двете групи. Най-известният от които е 1897, когато между двама учители – единият революционист, а другият еволюционист се стига до спречкване. Така се стига и до бунт срещу директора, който е определен като еволюционист.
Външните репресии срещу гимназията
Илинденско-Преображенското въстание
В навечерието на въстанието, ситуацията е доста напрегната. Още през 1901 година е извършена проверка от турските власти и са задържани ученици от гимназията. Те са подложени на репресии и изтезания с цел признаване на революционна активност. Подобен тип проверки продължават и до избухването на въстанието. Турските власти смятат, че мястото е средище на бунтовници и вкарват свои хора, които да пишат доноси срещу по-активните учители и ученици. Това допълнително влошава отношенията между българи и турци.
Балканските войни
Следващата голяма репресия срещу гимназията е на 8 юни месец 1913 година. Малко преди да избухне Втората Балканска война. Гръцките войски нахлуват в сградата на гимназията, чупят и крадат част от инвентара. Тя продължава да същестував до 17 юни 1913 година, като на 18 юни вече всичко е завзето от гръцките войски. На същата дата са убити трима от учениците в гимназията. По-късно почти цялата библиотека на гимназията е унищожена и гръцката войска гледа да не остави нищо след себе си.
Поради тази причина, персоналът и учениците се местят през годините в Струмица, Щип, Петрич и най-накрая в Благоевград. Националната хуманитарна гимназия “Кирил и Методий” се приема за наследник на Солунската гимназия.
Оценка на турски държавник за гимназията
Тя е публикувана от Павел Шатев в книгага му “Македония под робство”:
“Българите в Солун имаха една гимназия с пансион, в която се възпитаваха младежи от всичките краища на Македония, тъй като в града българите бяха съвсем малко…Обаче болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви. Патриаршията всъщност се крепеше на невежествената и фанатизирана маса. Българската гимназия в Солун беше отлично уредена и както турците, тъй и гърците завиждахме…”