Ние всички сме свикнали да чакаме с нетърпение нашия имен ден и това се превръща в специален повод за тържество. Но знаете ли дали е така в другите страни. В кои европейски страни се празнуват най-много – научете историята на имените дни.
Кога почват да се празнуват имените дни?
Обичаят да се празнуват имените дни се свързва с налагането на християнството като водеща религия в Европа. По този начин, фокусът на внимание постепенно се измества към имените дни, вместо към датата на раждане. В езическо време също е имало практика да се именуват децата по имената на техните възходящи роднини, но тази практика навлиза масово по време на християнизацията. Тогава започва масово да се кръщават по имената на християнски светци.
Защо за християнството рождения ден не е водещ
От гледна точка на християнството, датата на раждане наистина не е водеща. На първо място е духовното раждане – тоест кръщенето, а не самият факт на физическото раждане. В езическата обредност обикновено се чества самата дата на раждане или няколко дни след това, докато се разбере дали бебето ще оцелее. Християнството променя този момент, като концентрира вниманието върху духовното раждане или празника на самия светец – името на когото носи детето. Разбира се, празнуването на рождения ден не бива изцяло отместено, но имените дни се превръщат във важен фактор в календара на всеки човек.
В кои държави се празнуват най-много имени дни
На първо място са, разбира се, християнските държави. Но от тях, определено трябва да отличим 3 – България, Полша и Унгария. При нас, мисля, че на всички е ясно, че имаме определени имени дни, които се тачат повече дори от рождения ни ден. Дни като Васильовден, Ивановден, Йордановден, Гергьовден, Цветница, Димитровден, Тодоровден, Петровден, Никулден и така нататък се празнуват масово в цялата страна – дори няма чак толкова голяма значение дали имаме именик в семейството или не.
По-конкретно, Унгария и най-вече Полша са държавите, които могат да си съперничат с нас по отношение на празнуването на имените дни. Дори, може би, бихме могли да поставим имените дни в Полша на първо място. Това е основният празник за всяко лице – знаем, че по принцип нацията е силно религиозна и са предимно католици. Въпреки че сред младото население, религията играе все по-малко роля, празнуването на имените дни като водещ празник се запазва като традиция.
В заключение, трябва да отбележим, че за езическите култури и по-характерно празнуването на датата на раждане(или на смъртта както при траките), а за християнската религия се създава и традицията за празнуване на имен ден, най-често посветен на някой християнски светец. Така при нас се е създала интересна комбинация от празнуването на имен и рожден ден – едно невероятно съчетание между езичество и християнство.