Всички ние познаваме златните страници от нашата история, в които принуждаваме една от най-силните държави в света да ни плаща данък. Но между тези успешни моменти, имаме и тъмни периоди. Днес ще ви разкажем за един такъв. Един български владетел приема да бъде васал на татарите от Златната орда, а неговият син успява да спаси страната от тази заплаха. Ето колко години и при кои владетели, България е била в зависимо положение от Златната орда.
Кой е градът на халвата и локума в България?
Георги Тертер(1280-1292)
При цар Георги Тертер, Търновското царство изпада в сериозна зависимост от татарите. Той успява да застане на овакантения престол от ромейското прожете Иван Асен III и да не допусне Ивайло да си върне властта. Въпреки това, той не успява да стабилизира положението в страната и отделни големи региони се контролират самостоятелно от местните феодали. Татарите от Златната орда продължават постоянно да нападат и да грабят българите. Поради тази причина през 1285, Георги Тертер се вижда принуден да се признае за васал на хан Ногай – владетелят на Златната орда и да изпрати сина си Теодор Светослав за заложник в двора му. Формално 1285 година е началото на зависимостта на българите от татарите. Георги Тертер не успява да се стабилизира на трона и се вижда принуден след дворцов преврат да бяга във Византия. Така неговото управление приключва през 1292 година.
Коя българска династия има най-много владетели?
Смилец (1292-1298)
Смилец е следващият владетел при който тази зависимост продължава.Той заема предстола след специално разрешение на хан Ногай. Причината е, че той се смята за “най-знатния по род сред българите” заради обширните му наследствени имения. Той се опитва да се задържи на престола като жени дъщеря си за сръбския престолонаследник. Причината е да може да блокира връзката между рода на Тертерите и сръбските крале. Неговото управление не остава с някакво определено събитие в историята, като изключим началото на новата българския династия на Смилецовите, и зависимостта от татарите продължава с пълна силан. Умира през есента на 1298 година.
Името на кой град идва от религиозна секта?
Иван Смилец (1298-1299)
Иван Смилец е малолетният син на Смилец. По негово време управлява майка му – Смилцена, която е от ромейски произход. Майката на малолетния цар се опитва да подобри отношенията със Сърбия, като се опитва да си уреди брак със сръбския крал и така да обедини Сърбия и България в обща държава. Нейното условия е нейнтият син Иван Смилец да бъде признат за престолонаследник. Сръбският владетел отказва, тъй като смяат за много рисково решението да повери управлението на общата държава на Иван Смилец. Освен това, той разбира, че ситуацията в Търново е много динамична и ще има много вътрешни и външни врагове, с които няма да може да се справи. Това негово предположение се оказва вярно, тъй като в края на 1299 година в България се появяват синът на хан Ногай Чака и синът на Георги Тертер – Теодор Светослав
Чака (1300)
Чака е син на хан Ногай – владетелят на Златната орда. Той бяга в България, тъй като губи битката за управлението на татарите сред смъртта на баща си. Неговият съперник хан Токтай успяав да надделее в междуособиците и това оставя Чака да се надява на контактите на неговия роднина Теодор Светослав. Формално Чака не застава на Търновския престол, но води политака на България за няколко месеца. Зад гърба му, Теодор Светослав успява да се договори с хан Токтой. Синът на Георги Тертер ще стане цар на България и ще получи територия от Северна Добружда чак до устието на река Днестър, ако му изпрати главата на Чака. Теодор Светослав успява да осъществи този си замисъл и по този начин застава на престола в Търново.
Теодор Светослав (1300-1321)
Така можем да обобщим, че синът на човека, който признава да стане васал на татарите през 1285 година, успява да спаси България от това зависимо положение. Формално България е била подчинена на татарите около 15 години. Разбира се, това е условно, тъй като още преди 1285 година, татарите играят огромна роля във вътрешната политика на България. Постепенно те слизат от сцената като водещ фактор, тъй като започва да се появява една друга заплаха от югоизток – тази на селджукските турци.